Красиви сме
Далечният нощен град
не бе на никой познат.
Сфетофари,
фонтани,
площади,
море...
Оживяха, дете.
Гримаси,
актьори,
певци
се сливаха в това
необятно поле.
Картините отнесено тъжни
търпеливо чакаха да бъдат открити.
Балконите прелестно светещи
носеха своите пурпурни мисли.
Спомени,
само спомени виждах и аз.
Но някак беше приятно
и бях сама,
и бях една,
и бях неимоверно искрена,
добра,
чрез моята душа.
Наблюдавах стените студени,
мозаечни,
кучетата улични,
хората замислени,
нехайни...
и тихо си прошепнах:
Аз съм щастлива!
Точно сега,
точно тук,
точно когато...
луната сияе,
цигарата гори,
мислите напират,
химикалът трепти,
а вие крачите спокойно
из своите тъми.
Усещам:
Днешната хармония
не е само в мен,
тя е мощният,
редкият,
нашият
ПЛЕН.
Красиви сме.
Само огледало,
пясък,
любов
и желание.
© Силвия All rights reserved.
Прочети внимателно и си задай няколко въпроса. Също така помисли, какво следва след глагола - съм.