Къде приятели сте - мои, верни?!
Как в младините бяхме ний дузина,
в безспирните години – тъй лежерни,
един за всички, всички във дружина!
Летяхте с мене, сякаш все потребни
в дружба истинска, ме бяхте взели
във порив – бурен, в радостите дребни
със вас превалях всичките предели….
…но в миг животът сякаш ни пресея,
кат сито, финен, златоносен пясък,
река отнесе ни, със грохот на бързея
словата станаха на грозен крясък,
на присмехуство, мъст и горка низост,
и тъй припаднал тихо – на колени,
защо изгубихме, се питах – близост,
за пост ли, слава, вечно печелене…?!
Сега приятели … вий, где се верни?
Остал един е, може би – двамина,
в жестоки дни, и алчни и неверни,
приятелството – наше, в миг… отмина!
20.01.2016 г. Влад.
© Владислав Недялков All rights reserved.