Изви се мигом облак летен,
закри небе от тюркоаз,
от едри капки в миг оплетен,
раздиран сякаш от топаз…
От лятна душност и омара,
от сълзи на един поток,
родил се от тъгата стара
нажален облакът…висок!
И тъжна песен с вятър екна,
а с клони я гора ….поде;
в сумрака даже слънце пекна,
но радост с него не дойде!
С катран и грохот се извиха
в небето тътени безчет,
в сърцето сякаш ми забиха
сълзи с отровен арбалет!
Без време скриха се звездите,
останах под дъжда – сломен,
нощта поглълна ми следите,
а облакът….погълна мен!!!
08.03.2017 г.
© Владислав Недялков All rights reserved.