Mar 1, 2013, 9:20 PM

Линч за враговете на народа

  Poetry » Civic
831 1 0

По площадите останахме без гласове,

подметките изтрихме, протъркахме и джинсите.

Омаляха ни ръцете и краката от подскачане.

Измръзнахме от студ, макар и чайче да ни давахте.

 

Развявахме байраци и свирките надувахме,

с които врабчетата и гълъбите плашехме.

А вие на топличко с коняче и пури

за още и още, и още ламтяхте.

 

А овцете си блеехме по площади и улици.

Все пак овце сме и трябва да блееме.

Да бъдем стригани, драни, доени,

за да сте сити вие, гадове мръсни.

 

Обувки и джинси нови ще си купим,

ще си отпочинат ръцете и краката ни.

Ще поумнеем, макар за овце да ни смятате,

но тогава не ще блеем, а главите ви ще откъснем.

 

Милост не ще има абсолютно никаква.

Ще озвереем като глутница вълци.

Ще ви разкъсаме със зъби и нокти.

И не ще ни конституция, ни закони

от глада и гнева на народа да ви опази.

Боклуци мръсни.

 

Този, който лъгахте и ограбвахте,

на който омръзна му, уж свободен,

в държавата си да е роб.

На вашите и чужди интереси.

Достатъчно. Псета мръсни.

Линч за враговете на народа.

 

Калин Вълов

www.kaklin-valov.hit.bg

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© kalinvalov All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...