Jun 18, 2017, 10:40 PM

Любов или приятелство

  Poetry » Love
2.1K 3 1

Любов ли е или приятелство – не знам, 
но където и да отида, те чувствам
в сърцето си, да – точно там!
В средата, точно ти запълваш там пукнатината.
Не мога да ти кажа как се чувствам точно –
понякога преувеличавам, за да ме прегърнеш пак, нарочно.


За мен си светлината в края на гората,
ти осветяваш ме във тъмнината.
По-красива от звездите в небесата –
нуждая се от теб, както цветята от водата.
Единствена ти ме разбра – намери ме дори в мъглата.
Да бъда с теб – това ми е мечтата!
Но не искам в тебе да се влюбвам 
и така приятелството истинско между ни да погубвам.
Това ще се опитам да предотвратя 
и да избегна чувството красиво и горещо – любовта...


Може би искам да съм с теб, ала не мога да те мамя.
Ти знаеш, че сърцето ми е пусто и в мъката се давя.
Настана време моя свят да ти покажа,
за същността ми и душата ми да ти разкажа.
Създавам лошо първо впечатление
на хората извън приятелското обкръжение,
понеже имам яркото умение
да определям сам своето мнение!


Пиша сега поредно изречение, възхваляйки това явление –
че подарявам ти стихотворение след стихотворение...
Най-после взех решение –
да те разходя из съзнанието си на кратко приключение!
За последните години направих много глупави неща.
Но мога да опиша в хиляди стихове тях – чувствата и любовта.
Ще ти докажа, че за мене си една!
Отдавна те наричам аз Мечта...
Трябва да ми вярваш, за да ти споделям!
За да ни стигне времето за нещо повече – задачите си разпределям.


Сега обаче искам да те целувам и прегръщам,
и никога назад глава да не обръщам...
Със двете си ръце сега да те обгърна, 
отново топлината в сърцето си да върна!


Не мога да забравя, че ти ми помогна
проблемите и болката си да надмогна.
Мисля за това: когато се видяхме,
почти минута-две прегърнати стояхме!
Все хубави моменти, които няма да забравя :) 
За нищо на света 
     няма
      да те оставя!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Митев All rights reserved.

Моля, за мнения и критики. 

Comments

Comments

  • Продължавай да пишеш и не спирай! От стиха ти усещам оная първа любов от която е най- сладко, но и най- боли. Хареса ми! Върна ме в моите ученически години.

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...