Хайдушко биле от запарка
за раните душевни пия.
С куршум любовен на знахарка,
навървен в наниз от пендари,
на нежно бялата ти шия
полягам като стар комита.
Лъчите, топли и игриви,
все менците ти калайдисват,
а нашите дълбоки тайни,
на тейко ти де не уйдисват,
потъват в тъмните герани
на вечно тъжните зеници.
И с ранно срещнатия вятър
на дрянова пищялка свиря…
Посред хълмистите предели
с една източена осанка
брезици шумолят протяжно,
поели песен на седянка
за многото любовна мъка;
проплаква даже и тревата,
че начумерен тук шумакът
изгонва слънчевите зайци.
И тази песен сред росата
разказва как пристъпваш боса
като кошутата немирна,
с игриво пуснати коси –
една красавица ефирна!
И в този ден така съдбовен
аз ще те милвам до отмала –
разгърден, гологлав, любовен,
че утре чака ни раздяла!
18.07.2019 г.
© Владислав Недялков All rights reserved.