Любовни сезони.
Любов, ти моя, във сезоните, какво си?
В живота ми – защо не те познах?!
Към тебе тичах все, и лазих, просих
не те открих, тъй истинска - без грях!
А помня в пролет, ярка, пъстроцветна,
ефирна, мен обгърна - във воал
и взорът ми за миг така просветна,
изправих се, до вчера - все пълзял!
В лято страстна бе, и златна, знойна,
в късна вечер – ласка топлина
и песен нощна, на щурци спокойна,
приспиваща ме, кротко - в утринта!
Във топла, красна, цветна есен,
отпървом в мен сълзата - изгоря,
засвири вятърът - злокобен, бесен
сърцето ми във мъка - разболя!
Скова виелица, като проказа
и люта зима - всичко заледи,
любов превърна тихичко в омраза,
със лед прекърши - моите мечти!
04.08.2015 г. Влад. Нед.
© Владислав Недялков All rights reserved.