В горещото ти тяло търся аз магичен кът,
някъде, където никой не би ме открил.
Би ли ме допуснал там за последен път,
за да усетя порива на стона ти, Ангел скъп и мил?
Искам да вкуся плътта ти, солта на молещия зов,
да се изгубя във мисли за този копнежен миг.
Да вдишам аромата ти, ензим от любовен покров,
подир измъчения ти от удоволствие ендорфинен вик.
Искам пръсти едни във други да вплетем,
да се слеем със стенанията на Афродита.
Искам във страстта си ние да се съберем
и да отречем ако някой ни попита.
В магичен кът затвори ме скришно,
като снимка извехтяла си ме запази.
Но не изгаряй спомена дори пред бога Кришна,
защото и той не би ни съжалил.
© Княгиня Нощ All rights reserved.