Магията, наречена любов
Магията, наречена любов
Люби с любов, която те обгръща,
безкрайна като морска синева.
Люби със страст, която те поглъща,
тъй както чезне в пясъка вода.
Люби с любов, която даже плаши,
приличаща на мощен ураган,
на силен огън от пламтящи страсти,
бушуващ като лава във вулкан.
Любов, не рядко носиш и страдания,
несбъдната или отхвърлена дори,
и често ни подлагаш на терзания,
но и прощаваща ни всичко ти?
Любов, не си ли някаква заблуда,
прекрасен сън, несбъдната мечта?
Или си всъщност мимолетно чудо,
докосващо сърцата като огнена искра?
© Петър Петров All rights reserved.
.
