Било е писано...
 Шепот, Вик, Крясък ...
 Искра, Блясък, Светлина...
 Красота, Радост, Щастие...
Взрив в сърцето и черното стъкло се пропука на хиляди тъмни и дълбоки пътечки, по които бавно и устремено се стича кръвта.
 Шепот, Глас, Думи...
 Искра, Грешка, Загуба...
И всички те се обединиха с вихъра на вятъра като силно армия, побеждаваща всички сърца.
Сляха се със здраво мислещия ти разум.
  И продължиха...
Всички те се смесиха в силен сироп, замъгляващ съзнанието  на всеки вкусил го.
Попи грижовно в болната ти душа.
 Всички те се обсебиха мечтите, спомените, настоящето.
Погълнат си в силния вятър от стихията на Злото.
Вятърът тъй силно духа като отмъщение за есенното неподчинение на полу пустите дървесни клони.
Боли ли ме, че превърна се в дънер сух?
Вятърът тъй силно духа като желае да грабне сълзите потънали в есенните листа смачкани в калта от мъка.
Боли ли ме, че превърна се в есенна сълза?
Вятърът тъй силно духа като весел танц на злокобни сенки във формата на туптящо сърце по белите стени на самотната ти стая.
Боли ли ме, че от страх в сянка ти превърна се?
Вятърът тъй силно духа като тъжна песен на щастието, която все още пулсира в такт с полузамръзнала ти душа?
Боли ли ме, че дочувам твоя глас като шепот ранен?
Вятърът тъй силно духа като примамва дъждовни черни облаци да обгърнат цялата Луна със сива забрадка изпъстрена с цветя от черни сълзи.
Боли ли ме, че небето се сгромолясва?
Вятърът тъй силно духа като пропуква все повече черното стъкло на нощта.
Боли ли ме, че мрака се раздвижи като след дълъг съм на играта?
Вятърът тъй силно духа като ме обгръща в ледена прегръдка и кара тялото ми да трепти сякаш танцуваща балерина.
Боли ли ме, че разбулвам нощната загадка?
Вятърът тъй силно духа като ме облича с пъстра премяна от капчици сълзи черни вплетени в нежно сивата коприна от самота.
Боли ли ме, че се преливам в нощната истина?
Вятърът тъй силно духа като покана за страстен танц, от който оставам без дъх.
Боли ли ме, че злото се втъкава в тялото ми?
Вятърът тъй силно духа като руши стените каменни от сълзи черни прилепени с кръв ледена.
Боли ли ме, че лошото се вплета в косите ми?
Вятърът тъй силно духа като шепти посланието от нечия странна любов далечна.
Боли ли ме, че се влюбваш?
Вятърът тъй силно духа като крещях от мъка, а в яростта си чупиш чаши вечни от самота, които продължават да горят душата ми.
Боли ли ме?
Чувствах, че само ти си с мен...
Боли ли ме сега?
Омагьосан, сломен, заключен...
в мен....
се освободи, прероди, влюби...
 от мрачната загадка....
Принцът на Вятъра...
Боли ли ме по-силно?...
 Maktub…. Било е писано....