Молитва за дъжд.
Навярно Господ е щастлив.
Блазе му.
Там, в Рая сигурно е хубаво.
Но тук
Небето от беззвездие
преглътна си очите.
Чуждо е.
Навярно Господ е щастлив.
Не вижда ли?!
Земята му се моли.
Ненаситна е.
За капка дъжд умира,
за сълзите му.
От сетния си крясък
е пресипнала.
Но той мълчи.
А във ушите ни - стихия.
Пропил се е с живота на звездите.
Изсъхна и Земята ни. Уби я.
Надеждата за прошка
е молитвата.
А Господ е щастлив.
Не плаче...
Не вижда
как горяхме си езиците.
Не бяхме грешни.
Само молехме...
О, Господи, дави ни със сълзите си!
© Йоанна Маринова All rights reserved.
