Монологът на един (почти) Муз
Зад копринени завеси
скрити, пишат пуйетеси.
Пишат стихчета на голо -
По души де, кротко, Жоро,
че за друга голотия
мисля на кило ракия...
Ех, защо не съм молива,
в женската ръка красива,
със която пишат те,
но спри с мечтите си, момче!
Достатъчно е да съм Муз,
да вдъхновявам със ресурс,
по всяко време тематично
без граници, раздаващ всичко,
което имам, все за тях
в куплети от римуван грях,
или такива, романтични,
дори щом трябва и комични,
но писани от вдъхновен
прекрасен Муз (визирам мен)
Ех, тези, тези пуйетеси,
дали се питат - Муз, къде си -
Не знам, но тайно си мечтая
с пуйезията си тях... да обладая...
16.06.2025.
© Георги Каменов All rights reserved.
