Nov 14, 2014, 9:57 PM

Море, върни ми младостта

  Poetry
527 0 0

Долавяш ли в моя глас

стон горчив омразен,

с мойта незабравена тъга,

не бих живял сега така.

 

Море годините ги няма,

младостта ми вдигна врява,

от живота ми остана само прах,

докосващ нечии друг отминал грях.

 

Море върни ме пак в младостта,

да бих могъл живота си да оправя,

да бих целунал нечия спотайваща ръка,

бих си върнал в сърцето радостта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Диманов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...