Най-красивата смърт.
Замри, мое нежно дихание.
Не буди цветни феи с искри.
Окрилена ще блесна от полет
над притихнало черни злини.
Люби, мое нежно дихание.
Щом орлите са ниско под мен,
ще задявам безчет пеперуди,
за да блесна със новия ден.
А когато градиш ме от бездни,
не от страх ще затворя очи.
Ще потъна от блян по-свободна,
с плаха жажда за снопче лъчи.
Ти с ръката на Бог разболей ме.
Целуни ме за сбогом с добро.
Най-красивата смърт е от щастие.
Най-красивият страх е живот.
© Йоанна Маринова All rights reserved.
