Най-старата картина.
Тя е най-остарелият плащ
на стената ти.
И те вдишва,
когато си сънен.
Тихо гали
потта между устните,
а кръвта под очите
е стръмен
път проправен
от спрели кервани.
Тя ги пали,
защото са болка.
Но горещи са.
Адски горещи, когато
ги разрязваш с дъха си.
Неволно.
И просмуква.
От разум отхвърлена.
Цяла в прах.
Като завист старинна.
Тя е... толкова жива
и диша те.
Тя е...
близкодалечна картина.
От художник
с отрязани пръсти.
По прякор му викат
Живота.
И когато пилееш
се сърди.
на стената родила отоци
от премазани с лед
кръговрати.
Той е просто шедьовър
в изкуството!
Нарисувал е тая картина.
И след всичко
тя пак си е същата.
© Йоанна Маринова All rights reserved.
