Не съм помислял,
че ще те сънувам,
не съм и сънувал,
че ще се замисля -
с колко мъка ще
будувам
и с каква горест ще
заспивам!
Докато ме кладеш
на този огън,
дордето още светя,
докато съм още топъл,
не ми посягай
към сърцето!
Нищо, че наближава бяла
зима,
от въглените твои в него
пàри,
в камерите още място
има,
но не за теб, а за
нестинари!
© Валентин Василев All rights reserved.
Не се сърди!
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
