Неочаквано в живота ми се появи и ме плени.
Но с какво ли? - се питам и до днес.
Какво ми стори,
че да се влюбя в теб така, като някоя хлапачка,
че само за теб да мисля аз и денем, и нощем,
и само ти да си в сънищата мои,
че да изпитвам любов такава
и да те желая с тая страст неугасима?!

Щом ме погледнеш ти,
усмивка грейва на тъжното ми лице.
Щом се усмихнеш ти,
лекуваш душата ми ранена.
Щом ме докоснеш ти,
спира да плаче моето сърце.
Как го правиш? Не зная.
Но само ти събуждаш чувствата ми заспали
и палиш  огъня ми любовен.