Носталгия по детството
В памет на баба ми
Над мен в увиснало небе
чернее облак мълчалив.
Избяга слънцето. Къде?
Припява вятърът хриплив...
Понявга в топлата ми длан
земята сякаш се събира
и моят Господ възжелан
дарява ме със два потира!
Тях аз изпивам ги докрай -
да не ме мъчи остра жажда -
и свит в тъмата на кравай,
в ума ми спомен мил се ражда:
Пак замирисва на тамян
от бабината стара къща.
Посреща дрянът ме засмян,
дуварът топло ме прегръща.
Извива тялото котак,
нозете ми пак той намери.
И виждам онзи див хлапак,
да рови в тъмните килери -
облечен в окъсяла ризка,
с ожулените колене...
Ах, баба колко ми е близка
щом за обяд ме призове!...
Но споменът ми - птица бяла -
отлита в тъжния Всемир...
Стои вратата онемяла,
обрасла сред равнец и щир.
И гневно севернякът духа
през опустелия ѝ праг.
Къде е милата ми баба
да ме посрещне с поглед благ,
ръцете ми да гали нежно
и сълзите ми да суши?...
02.08.2018 г.
© Владислав Недялков All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Адмирации за автора, адмирации и за Бабата , споменът за която ражда подобна прелест !!!
-
Много хубав стих!
-
Близка до душата ми поезия, адмирации от мен!
-
Добре,че имаш такива спомени,още по добре,че имаш таланта така да ги опишеш.
-
Топъл и трогателен стих.
-
Трогателно!
-
Галиш душата, Поете!
Адмирации за хубавия стих! -
С дъх на тамян и истина...
-
Трогателен стих, Влади! Вълнуваш. Поздрави!
-
Хубаво е!
-
Не мога и аз да не те поздравя! Докосваш стих, събуждащ детски спомени. Браво!
-
Благодаря от цялото си сърце, Приятели! Благодаря, че гостувахте на страничката ми, че оценихте така високо и коментирахте толкова ласкаво. Нека Господ бди над вас и ви закриля!
-
!!!
-
Силно и прочувствено.С дъхът на равнец от двора на една запустяла къща.
-
Прекрасно, както винаги! Поздрави!
-
Толкова много любов и признателност усетих в този стих - посвещение. Въздействаща поезия, Влади!
-
Неповторим си в тая романтична изповед,Влади!Тъжно е,когато се завърнеш някъде,където,въпреки,че времето е отвяло всичко, спомените се връщат и под перото на поета излиза най-красивия стих!!!Той наистина гали.....
-
погали ми душата. Поздравявам те Влади!
-
Много е хубаво, Влади!
-
Затрогващо произведение!Поздравявам ти искрено,Влади!
-
Ех, Влади, както винаги докосваш душата...Събуди и моите спомени...Благодаря ти!
-
Много ми хареса стиха ти , Влади!Поздравления!
-
Изключително затрогващ стих. Нерядко бабите са ни по-скъпи дори и от родителите, особено когато са ни изгледали от парче месо. Да се завърнеш в бабината къща е голямо духовно преживяване. Това е сливане с детството - онова светло и неопорочено от живота начало, а бабата е сякаш неговият дух-пазител. Поздравявам те, Приятелю скъп за превъзходната и вълнуваща творба. На една вълна сме с теб!
-
Мило посвещение, което буди спомени и носталгия у всеки...
Чувствителна душа си, Влади! -
Много хубав стих, Влади...
Поздрави! -
Привет, Приятелю!...
Спомените, тези твои бели птици, често те навестяват и ти с голямо майсторство ги претворяваш във вълнуващи творби, които допадат на всички ни!...Приеми и моите искрени поздравления!... -
Много мило и човечно! Спомените, които ни връщат там, топлят и зареждат...Много чувство си вложил, Влади! И затова аплодирам силно!
-
Който знае да цени, знае и да пази и да разполага с мъдри ръце, сърце и открити длани! Моите адмирации!
-
Колко обич и тъга струят от този мъдър стих, поздравления!
-
Прегръщам те, Влади и споделям!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
