Sep 25, 2018, 1:45 AM

Портрет на теб

  Poetry
739 0 1

На моменти се вглъбяваш.

Самоиронизираш се, вината в себе си

признаваш и нещата са такива и отговори търсиш,

но нещата пак остават,

хората живеят с погрешната представа

и малко са тези, които успяват да отсяват.

Ти си от тези, които виждат

и не се сливат с тълпата и си горе над нещата.

Опитвам се да вникна в твоя текст,

това е изразяваш себе си в друг аспект,

виждаш нещата отстрани,

самооценяваш себе си дори. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ina Nikolova All rights reserved.

Comments

Comments

  • Доста интересно написано. Все си мислех да напиша нещо в есеистична или в така наречената проза"писма" за всички, които публикувате хубави творби с интересно развити идейни похвати,но така и не съм го започнала. Виждам,че това не е първото ти произведение , прочетох и предното. Та- лично мое мнение - опитвам се да чета повече и да уважавам труда на хората, понякога повече, понякога по-малко. Затова благодаря за труда и наистина ми харесва. За мен герои- творци са тези хора, които публикуват, въпреки това, дали са много или малко четени. Поздрави!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...