Nov 6, 2009, 8:39 PM

Обичах те

  Poetry » Love
733 0 3

Обичах те...

 

макар, че ме погуби,

 

изпращам те със свойта самота...

 

Отивай си...

 

ранявяй вече други,

 

че сянка бледа днес е любовта.

 

 

 

Обичах те...

 

и няма да те съдя,

 

и нека нося даже твоя кръст,

 

и рая свой дори ще ти присъдя.

 

У този, който е обичал, няма мъст.

 

 

 

Обичах те...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Касабова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...