Mar 24, 2020, 7:26 AM

Обичам те

  Poetry » Love
630 0 0

Игра на думи всяка вечер, 

a всеки чака само две.

Четири срички, прости и човечни.

Четири срички, срамен блян.

 

Но какво ли толкова ни спира, 

срам, инат или безверие?

Слаби сме като рапана, 

потънал тихо в океана.

 

Защо сме все така далечни,

защо не можем да се отдадем?

Аз чакам теб, ти чакаш мен,

но времето уви не спира.

 

А тези две прекрасни думи,

затънали навътре в сърцата,

тихо се бушуват

и искат да са чути.

 

Обичам те ли каза, 

че кръвта така затече 

силно в леденото тяло,

а очите светнаха от радост.

 

Тъй щастлив дали могъл би

ти да бъдеш.

След едно "обичам те"

си вече друг.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефания Кръстева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...