Изгниват
стоманени
пръски -
сълзите
за твоите думи,
погребват
чувства
безпръстно -
оставят
взора
погубен...
Мисли
обримчват
ума ми -
не мога
да дишам
свободно,
щом
твоите пръсти
докосват
гръмко
кървящия
спомен...
Полазват ме
ледени
тръпки,
сковават
живота
в сърцето...
Хранят се
с копнежите мъка,
удавят
в морето
спасения...
На прага
на бездната
вечна
крепя се
на пръстите люлки...
Стенание
сподавям
безследно -
разпервам
ръце
неразлюбени...
Изгубвам
опора -
политам
надолу,
преплувайки
мрака...
Поглъща ме
жадно
без милост
катраненочерният
зандан...
© Княгиня Нощ All rights reserved.
Поздрав.