Обрулена
Обрулена, вехта, почти нетипична
Със смугло лице, с уморени криле
Притихна, огледа душа поетична
И бавно напред провлачи нозе
Дали и утре ще бъде невзрачна?
Под тихия ромон, там из тълпата.
Дали и утре ще бъде прозрачна?
Сякаш за теб е тя непозната.
В поредната вечер на крах и умора.
Ще можеш ли пак на лицето да сложиш
Усмивката нейна, на твойта изгора.
Или за утре ти пак ще отложиш?
Изтупай праха от нейните плещи.
Събрал се сред бурени, кал и трънак.
Стискат душата и с твоите клещи.
Без сила е тя, а ти единак.
На своята крепост, в тихи усои.
Сплита косите, за да скрие тревога.
Упора и липсва, думите твои.
Че утре слънце ще има на двора.
И вечер поредна притихнала в мрака.
Ще чака зората на утрото твое.
Да стопли с усмивка отново душата.
За да посрещне с усмивка утрото свое.
Т.
06.2022г
© Таня Чобанова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Радвам се, че ти е харесал. Типична класика нали? 😜
-
Надникнах в твоята страничка и си харесах този стих🙂.
-
Благодаря!
-
Много ми хареса
Поздравления, Таня!