Оголване
Днес есента сред мислите ми шари
и рони най-красивите листа.
Така осъмвам, с клони оголяли,
като ръце, протегнати в нощта,
да те прегърнат, голи и раними,
открият ли те в спомен и мечти.
Душата ми се олюлява зримо,
реши ли да си спомни, как преди
те чаках, зажадняла като угар,
а вместо теб ме стигна чужд порой.
И после би, ожесточен до лудост.
Все още нося белези безброй...
Затуй ме плаши падналата шума.
Душата си опазих, но отвън
оголя ли се от жестоки думи
разкъсва моя ден ужасен гръм.
Единствено откраднатото слънце
ми дава сили, за да продължа.
След болката остава малко зрънце
надежда,
че се случват чудеса.
© Йорданка Господинова All rights reserved.
