Олимпийски игри за Поети
Наместо да извъртам пируети
на плажа пред красивите жени,
в игрите олимпийски за поети
и аз се пуснах с кеф на старини,
засилих се във сектора за скока,
събрах си всички котешки души! –
но – май, докоснах летвата със нокът
и тя под тежестта ми се строши,
ала – нали съм пълен откачалник,
се пробвах сетне в мятане на чук,
бездруго ленти, гири и бухалки
по цял ден ви размахвам във Фейсбук,
със плам и хъс се хвърлих в маратона –
естествено, спечелих по дефолт,
и гръмогласно ревна стадионът,
щом с кеф надбягах и Юсеин Болт,
по лекоатлетическите писти
бая народ след мене гълта прах –
с изписаните мои бели листи
Екватора три пъти го постлах,
но почетната стълба бе висока –
заети – всички призови места...
А моят стих е дяволският нокът,
със който драснах миг от вечността.
© Валери Станков All rights reserved.
