Откраднато сърце
Дойде при мен, остави ме без дъх
и ми изтръгна с две ръце сърцето!
В душата ми остана леден лъх
и същността внезапно бе отнета.
Не бих се приближила, та дори
на крачка от измамното ти тяло!
Смехът в ушите блъсна ме, изтри
последните ми мисли – излетели.
Потънах с ужас в твоите очи...
усетих, как страстта ме завладява.
Безсилна бях, уплашена, нечиста,
но нямах сили да се защитавам!
От нашата греховна, луда страст,
роди се омагьосано желание,
и бях готова, впита в твойта власт,
да изтърпя самотност и страдание.
Забрави ти за моето сърце,
откраднато, когато беше влюбено.
Сега превърна се в парченце лед,
което аз в безпомощност изгубих.
Далеч от мене вече беше ти.
Издебнах те
и грабнах си сърцето.
В гърдите си го сложих да тупти,
но любовта от него бе отнета.
Забрави ме... Но мен не ме боли,
че ти от мен сега си тъй далече.
Разбираш ли – най-много ме боли,
че аз не те обичам
вече...
© Антоанета Иванова All rights reserved.
