Jul 29, 2007, 12:25 AM

Откритие

  Poetry
719 0 2
Теб и любовта ти

аз съм търсил дълго,

твойте прелести - в тях

съм се взирал упорито.


Ето те - при мен сега,

неотлъчно в мен и в

моята измъчена душа,

щастието чакано - долетя!


Радвай всичко в мен,

давай мир в зноя,

на теменужените нощи

връщай ти покоя!


Какъв разкош е твоята душа,

богата, богата с нежност,

мека топлина - едем,

достатъчни за теб и мен!


Пак твойте устни

аз усещам приглушени,

нежни звуци се дочуват

и пак е хубаво, нали!


Целувай ме, целувай!

Аз струна съм сега!

Докоснеш ли я - песен

ще подхване във страстта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Филипов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...