AdelaideKaltenberg (Княгиня Нощ)
143 304
May 10, 2018, 11:13 PM

Отрова 

  Poetry
513 1 3

 

Разхождах се боса в нощта,

настъпвах нейните корени...
Обрасли те бяха с иглата,
милваща моите спомени...

 

Пробождаше бавно плътта им –
чернилката рукна неканена...
Стъкълца разказваха тайни
и облици как ме нападаха...

 

Ликът – отражение, се напука,
прашинки литнаха с вопли...
Древни страници издъхнаха –
разяде ги мастилото болно...

 

Портретът погиваше с волна
сумрачно-зловеща усмивка...
Нощта ме сънуваше боса –
с папируси вместо хвърчило...

© Княгиня Нощ All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Присъединявам се: чувствена и до болка изживяна поезия, която оставя дълбок отпечатък в съзнанието на читателя. Поздравления!
  • Нощта те е сънувала? Супер!
  • С "Поетесата" дадох пример в какво не трябва да се превръща поезията, което за жалост се случва все по-често с нея напоследък. А днес се радвам, че този ти стих, Аделайд, ми дава пример за обратната посока в поезията - на истинските ценности. Пред мен е творба, която е изцяло плод на вътрешно състояние на духа, днес рядко срещащо се - неподправено, т.е. напълно оригинално и бих казал - самобитно. Никакви технически съвършенства и структуралистични трикове, не могат да превърнат в поезия, нещо лишено от този вид състояния. Заблазавям на авторката, че витае в тях!
Random works
: ??:??