Зарови ме дълбоко във пръстта,
не останах ничий спомен, незабравим.
Излекувал сърцето си в скръбта,
забрави как бе единствен, мой любим.
Останките захвърли на боклука,
заедно с парчетата разбито сърце..
А аз не взех си никаква поука
и отново тичах към твоите ръце..
Не ще чуеш думичка да кажа за това,
но мракът вече е мой владетел..
Не съм поет, но пиша за душа - слова,
че сърцето ми превърна в пепел.