Jun 27, 2025, 9:43 AM

Плен

  Poetry
230 0 0

В плен на своите емоции, 

в плен робски на своите чувства

живеем ден подир ден в приюта на охолен, подреден живот.

 

Изкуствено, лъжовно, изтъкано от грехове - това е нашето съвремие.

 

Няма мира, няма свян, а единствено пъклен план.

 

Душата се съдира, не намира блян,

в мъки тлее...

Животът е ураган!

 

В плен на суетата, 

в плен на погребана надежда, 

в плен оная измамна мечта таз душа се намира,

умът и той не разбира как още тя тупти, как държи.

 

В плен на всеки следващ еднообразен ден е душата клета,

ах, с какво е така сгрешила,

че да крета тъй робски унила...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симона Господинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...