Студено ми е. Тръпна цял!
Под ледени върхари зъзна.
Тъгата в нощния ми шал,
завиваме ме, аз плахо дръзвам,
треперещ да отправя зов!
Ела, безмълвно да те срещна,
щом падне тъмния покров
над стаята ми безутешна!
Ела, пристъпвайки ефирно
с разцъфнало в косите цвете,
в нощта с ухания на смирна,
по прелест равна с боговете!
Ще светне сред небе звездица
и аз ще те целувам плах...
Притулена под бор елица,
при мене остани без страх!
Ще тръпнем, докато пристигнат
отново спомени предишни.
В миг светъл лъч ще се въздигне
пак в утро с белоцветни вишни.
Ще цъфнат минзурахи свежи,
ще хвръкне птичка лекокрила.
И в мен ще породят копнежи
по пролетта ми подранила.
28.02.2018 г.
© Владислав Недялков All rights reserved.