Пожар
Пожар
Да мразя – също е усещане,
но никак не е съзидателно!
По-пагубно, опустошително,
едва ли има – назидателно!
Как стана тъй, че границата тънка
между омразата и силната любов,
прекрачих смело, без да се обърна,
две думи без да кажа, да се върна?!
Дали, ме много тежко нараниха,
сърцето ми – оголено, разбиха?
Години проявявано търпение –
изчезна в миг на дяволско прозрение.
И лумна див пожар във Рай небесен!
Отнесе всичко ценно – като бесен.
Опитвам се с добро да компенсирам,
това отвътре, дето ме раздира.
Успявам! Но донякъде!
Усещам, че силната жарава още тлее.
Готова съм за мир и се надявам
пожарът в мене да не надделее!
© Надежда Борисова All rights reserved.
