Feb 11, 2016, 5:39 PM

Понякога за някога

  Poetry » Other
562 0 1

Понякога за някога

 

Понякога и днес си спомням

за хубавите детски дни.

Щастлив съм щом си ги припомням,

а и дошлите с тях мечти.

 

На къра ходех със цървули

и шляпах в селската река,

а често боси, необути,

през тръни бродехме така.

 

Не само аз, безброй момчета,

се пръскахме през Пролетта,

в полето бяхме общо взето,

докато дойде Есента.

 

И често си ловяхме риба,

с воловарските си две ръце,

щом хванехме, бе радост дива,

щастливи бяхме от сърце.

 

Печахме я във керемиди,

объркана със зеленчук,

на обед, докато се види

изпразвахме торбите тук.

 

Това са спомени които,

не искам да забравя аз

и винаги със тях се сплитам,

дори и в отговорен час.

 

Защото пътя си избирах,

по който искам да вървя

и със мечтите си не спирах-

мечтаех просто да летя!

07.10.2014г.Драгойново

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Hristo Slavov All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...