Jan 16, 2015, 7:39 AM

Порочно

  Poetry » Love
586 1 0

 Тези устни  напоени с водка,

 димът на пурети 

 и похотливият ми поглед,

 привличаха опорочената му душа,

 а на моята носеха отново покаяние.

 

За него бях поредния порок,

 а за мен беше следващата грешка,

 която ще забравя с две големи,

 три цигари и още двама.

 

Има ли смисъл да го удавя

със спирта в целувките ми,

 да го задавя с дима

 и да го отровя?

Той има достатъчно пороци,

 а аз достатъчно грешки.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любел Дякоf All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...