Feb 28, 2025, 7:46 AM  

Последният сумрак 1997

  Poetry
283 0 0

Погледни към последния сумрак,

погледни към прощалния блясък -

през преградите, дръзко застанали

сред безкрайните разстояния.

И кажи ми, че виждаш отвъдното.

И кажи, че дошло е безсмъртието....

И кажи ми, че въпреки всичко

теб не ще те сломят гордостта,

и смъртта, и страха, и тъгата.

И кажи ми, на мен ми кажи -

че във твоята нощ, във която

са звездите елмазни карати,

че в гнева, който ти ми предаде,

че във думи ненужни, но казани -

ти поиска вечното щастие

и безсмъртието на любовта ни.

И във блясъка ярък, червен,

на сияйни лъчи по ракетата,

и във яростен грохот на бомбите,

затъжени за пламък пречистващ,

във далечните, звездните вихри

или пък на нашата планета -

виждам аз - в светлина на комета,

виждам аз - може би във тъмата -

се развява то гордо - в небето -

храброто знаме - на свободата.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан Янев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...