Oct 5, 2016, 7:44 AM

Посвещение

  Poetry » Other
470 0 0

 

                  На съпругата ми 

                   и близките ми 

 

Тази вечер - с красота 

на пролетно дихание -

почива си душата 

от радости, терзания. 

 

Тази вечер - с доброта 

на човешка постъпка -

не съм сиротен 

от творения и тръпки. 

 

Тази вечер - до всички вас -

нареждам се - по право -

и не търся компас, 

а разрушавам забрава... 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Айдън Софуев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...