Пред възкръсване

Една неостаряваща душа

очите си умива. На разсъмване.

И опипом да тръгна не греша,

сърцето води. Да е тъмно – тъмно е.

И в мен неугасима лудостта,

пожари пали. Бъдно е, сегашно е.

Аз – грешната на всички ще простя,

все от любов. А да е страшно, страшно е.

Препъвам се и падам, и летя...

по пътя ми самотен никнат кръстове,

но с цъфнали сред тръните цветя,

надеждата се кичи... пред възкръсване.