Приключения високо в планината
Когато от топъл дъжд
планината бе окъпана веднъж,
аз и татко с колата
отидохме на хижа в гората
с много добро намерение -
да наберем гъби и билки за лечение.
Станахме с утрото, рано,
преметнахме чанти през рамо
и тръгнахме тихо, полечка
през гората по малка пътечка.
Вървейки по тази пътечка
татко настъпи клечка.
Тя се счупи, пукна!
Тогаз скочи и хукна
зайче, скрито в тревата
и уши на гръб замята.
Тича то, с все сила,
докат' скри се зад баира.
Пътечката, извиваща снага
из стволовете на старата гора,
се спусна, стигна деренце.
Там малко Сърненце
свело бе главица
и пиеше студена водица.
Зад ствола на дърво спряхме,
да го не уплашиме успяхме.
Сърненцето изправи главица
Огледа се. Откъсна тревица,
израсла до вирчето с водата
и с подскоци изчезна в гората.
Нагоре по пътечката, в далечината,
видяхме птичка, разтревожена горката.
Бавно, към птичката гнездото,
Синурник катереше стъблото.
Татко свирна, викна от далече.
Синурникът на земята се свлече
и изплашен, без да чака,
бързо шмугна се в шубрака.
Щом минахме до птичката дървото,
Тя с благодарност гледаше от гнездото.
Достигнахме до голямата поляна,
за която тръгнахме от зарана.
Първо седнахме уморени
да послушаме птичите рефрени,
да погледаме високо в небето
как Каня учи си детето.
Чу се шум в къпинака!
Някой чупи съчки, трака!
Идва! Стъпва тежко!
От къпинака показа се Ежко!
Подуши въздуха с носленце
наострил малки ушенца.
После, с черни нослета,
поведе няколко ежлета.
Затичаха се всички из тревата
и се скриха в шубрака до гората.
Ежовото семейство дето се скри,
близо до техните следи,
видяхме на мъхчетата зелени
гъбки с калпачета червени,
до тях сърнели в тревите
С гъбките напълнихме торбите,
билки от поляната набрахме.
У дома късно се прибрахме.
Майка ми, добрата,
се зарадва на гъбките в торбата,
с тях, за вечерята наша,
сготви вкусна каша.
© Никола Яндов All rights reserved.
