Sep 1, 2006, 10:43 PM
Прошка
Защо, кажи, дошъл е краят?
Нима ще трябва да простя?
Да търся себе си някъде в рая -
там, където никога не съм била.
Нима ще трябва всичко да преглътна?
Яростта в дланите си да изгоря?!
Тъй лесно примирението си да прегърна -
с огън омразата си да потуша.
Това ли възмездие непрестанно чаках -
думите в мълчание да облека.
За това ли превивах се и плаках?
И как обидата си да покося?!
Мразя те и не искам да го крия
зад позата на престорената доброта.
Същността си ми наложи да убия!
Е! Кажи ми как да ти простя?!
Нима ще трябва да простя?
Да търся себе си някъде в рая -
там, където никога не съм била.
Нима ще трябва всичко да преглътна?
Яростта в дланите си да изгоря?!
Тъй лесно примирението си да прегърна -
с огън омразата си да потуша.
Това ли възмездие непрестанно чаках -
думите в мълчание да облека.
За това ли превивах се и плаках?
И как обидата си да покося?!
Мразя те и не искам да го крия
зад позата на престорената доброта.
Същността си ми наложи да убия!
Е! Кажи ми как да ти простя?!
© Пепп All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Мразя те и не искам да го крия
зад позата на престорената доброта.
Същността си ми наложи да убия!
Емоция и обида,но...ти прости-живота продължава!
Поздрави!
-
Трудно е ,как се дава прошка
щом някой поругал е същността.
Това не е просто човешка грешка
по лошо е-убийство на личността.
Поздрав за силния стих
и усмивка в този час тих.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
поздрави и за този стих!