Oct 28, 2009, 1:09 PM

Прошка не чакай

  Poetry » Love
610 0 0

Прошка не чакай!

 

Ти си призрак, изплувал от мрака!

Ти си сянка, излязла в нощта!

Ти си мрачната тайна, която

лежи погребана в моята душа!

 

Ти си Демон в облик човешки!

На земята Ада си ти!

Още боли ме от твоите грешки,

в сърцето ми забили ками.

 

Ти си този, който превръща

съня ми нощен в кошмар.

А имаше време, когато бе всичко за мене-

вода и хляб, и олтар...

 

Да беше ме убил, преди да тръгнеш,

да беше ме заровил в пепелта.

Не! Ти реши сърцето да изтръгнеш

и да ме оставиш с болката сама.

 

Замина си без думи за раздяла,

изчезна, като вятър отлетя...

Стоях уплашена и онемяла,

на път дете от тебе да родя.

 

Изгубих и детето неродено

и молех се с него да умра,

предаде се сърцето изтощено,

не можех мъката да понеса.

 

Затуй върни се, Демоне, в мрака -

там, дето беше до сега,

и прошка ти от мен не чакай...

няма никога да ти простя!

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© АнеблА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...