Nov 21, 2009, 12:59 PM

Просяк

  Poetry » Love
618 0 1

Просяк

 

Не ме прогонвай от живота си навеки!

Не заличавай прашните пътеки!

Недей заключва входната врата!

Не ме обричай ти на самота!

 

Не мога да забравя твоите устни,

без тебе дните са безкрайно пусти.

Явяваш ми се всяка нощ в съня -

за мене си едничка на света!

 

Шептя унесен твоето име,

снимката ти милвам с ръка,

а сърцето кърви и боли ме -

жива рана е моята душа!

 

Без теб животът е толкова хладен!

Без теб аз съм просяк гладен и жаден.

Чуй моя вик безнадежден, последен

и недей ме оставя толкова беден!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© АнеблА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...