Като гълъб, който носи вест
Лети и ти далеч, далеч.
Пътувайки през полумрака
Ще усетиш лек ветрец,
Който ще ти пее песен недопята,
Песента за онзи най-отпред.
И след години, даже векове,
когато друг човек си
и друга името ти всяка нощ зове
ще кацне тоя гълъб там,
където чакал си ти своя блян.
Докато пее недопятата си песен
ще четеш ти оня стих чудесен:
“Не се връщай там,
където любовта
превръща се в тамян.”
Но гълъбът се върна и уви
припомни ми какво е да не бъдеш ти.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
