Apr 24, 2025, 4:15 PM

Пустиня

  Poetry
302 0 0

В пясъците на една пустиня

аз ръцете си заравям.

Там хлад се усеща.

От земята гореща

не искам милостиня

към слънце да отправям.

 

Пясък и слънце се сливат

пред очите уморени.

Въздухът трепти -

като сърце тупти.

Цветовете им преливат,

нюанси така необикновени.

 

Стъпки се виждат надалече,

постлани в пясъка от мен.

Оставени тихичко,

далече от всичко.

Забравих, че са мои вече,

от жегата на този ад сломен.

 

Нощта дойде и пясъка изстина.

Небето почерня сурово.

Звездите светят,

слънце ще заместят.

След като жегата премина

се чувствам жив и цял отново!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мирослав Кръстев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...