Sep 16, 2005, 12:19 PM

Път без винетка

  Poetry
1K 0 5
Косата белее,
жълтеят листата.
Години и вятър ги брулят.
Сълзите на времето
хранят земята,
пролетни спомени будят.
Сплетни и интриги,
любовни послания,
радости, болки, съдби.
Скъсани диги,
душевни терзания,
изгрев и залез, звезди.
Потънали в мрака
надежди искрят.
Слънчеви, пролетно-летни.
Забързано някак
не виждаме, как
животът лети мимолетно.
В последния час
ще цари равносметка,
Петър, грехове и кантар.
Флигорни и бас,
път без винетка,
посока - небесен олтар.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Найден Найденов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Как съм пропуснала този интересен стих! Напоследък и на мен все такива стихове ми се въртят в главата, напълно го почувствувах. Поздравления и едно закъсняло 6 с !
  • Много хубаво 6
  • Хубаво
  • Внимавай за катаджии скрити...
  • Дявол си в своя си стил, дявол да те вземе
    Още без да съм го дочела до края започнах да си пиша мнението. Просто зная какво очаквам. И очакванията ми, както винаги са оправдани.

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...