Aug 13, 2020, 10:47 PM

Разни приказки, истории и спомени 

  Poetry » Love
1300 1 8

помня когато за първи път ми видя циците
и каза че са хубави
помня те когато не ме пускаше
не ме оставяше да си отида

помня как преди контролните
викаше ме нощем да уча във леглото ти
после така силно ме стискаше и ме прегръщаше
аз оттам-нататъка научавах доста работи

помня дългите бележки
за твоята искрена любов
която не задържа,
такава една, истинска ... че и за моята

помня колко дълго те познавам
вече повече от 5 години
помня и когато поначало бяхме заедно
преди повече от четири

помня те такъв, какъвто беше
но и какъвто искаше да бъдеш
както казваш - познавам те като процес -
а не като вече сътворена личност

знам ти всичките кусури
знам те колко със себе си си честен
обичаш понякога да се залъгваш
но накрая винаги намираш свойта песен

помня те когато
не само ме обичаше
но и ме желаеше, и то е ясно,
ние до последния ден за ръце бяхме хванати
обаче ...
вече не по този начин

аз ти бях приятелка.

по всеки възможен начин и значение

но всяка приказка идва към края си
така ще си кажа
 тази е най-дългата , която съм чела
че чак я живях

всяка любов ни превлачва през кулминация
и дори да се лъжем
връзката се къса,
и то точно в развръзката, я!

ти беше идеалът
за нрав и чувство и близост
но толкова далечен оказа се той
толкова слаб и подъл, коварен
с този спомен от сълзи идва порой

ти беше момчето
което виждах облечено в красота
дори когато си гол-голеничък
или аз съм тук, да те спася от
тази
твоя
самота

ти беше този, за който умеех да давам
по специален начин усещах твоите меки големи ръце
в топлите ти кафяви очи аз се губех
усещайки туптенето на онова объркано като мене сърце

само че аз пораснах
да, може би погрознях,
но вътрешно всичко ми стана по-ясно
къде стоя аз, къде си ти – всичко това го видях

ти си си все между 1001 желания заклещен
1000 приказки търсейки своята една
но не, ти не пожела да я изживееш
и ме изгуби на 1000 и първата нощ

дали пак страдаш?
дали пак е агония?
че светът не е съвършен,
че отново не намери най-доброто решение

сладък мой хамлет
отново се губиш сред думи осойни
а пък в действията виждаш
... своите врагове...

но не съм тук за да отворя ума ти
аз бях там, за да докосна сърцето
то твоето е някъде вътре, там бие на кухо
там ти някак все не усещаш

колко пъти с мен се раздели
в името на театралното изкуство
за да пророниш една, две, три сълзи
май ти имаше вкус към трагедията нещо

ще си се смея сама
че за тебе пиша поезия
но това сама пак и ще го чета
и няма още веднъж да попитам за твоето мнение

не ми харесва вкусът ти,
не ми харесва да си спомням как боли от твоите думи
времето си ще си меря не с традедии
ами с действия и истински чувства

това съм аз

такава станах

и не съжалявам

че сам
в тази твоя
страстна гола
самота

най-накрая
те оставих

 

© Есме All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Аз понички не съм предлагала като нищо друго, освен като време за консумация и хипотетично прилежащият към него стих 😉
  • Поничката за кого е само не разбрах? 😃
    Че станахме навалица.
  • съгласна. мерси
    🍩
  • Разделянето е до три пъти. Толкова. Трагедия, не трагедия, по-нататък вече става комедия. Ако е мъж, до три таймс. Ти давай с писането, имаш интересни идеи. А за мен може да оставите една поничка. 🍩, ей от тия.
  • хахах, да. е, беше дълго, но го познавам от пет години, не от повече.
    така или иначе
    наистина поничките тука не помагат. затова пък с писане по става : )
  • Нищо му няма! Все пак са едни пет години и още четири преди това. Не е като да си купиш поничка и да свърши
  • Добро си е и така. 👍
  • ама то май че много се разводни.. лошо. ще го оставя да поспи и някой ден може и да се оправи
Random works
: ??:??