Mar 28, 2018, 2:01 AM

Ренесанс

  Poetry » Other
591 3 12

Нещастието бременно със радост,
все някога ще я роди,
горчилката ми е стаена сладост,
светулков мрак... Сега... Преди...

Омразата ще върне свободата,
оковите си щом строша
и въглен ще превърне в злато.
Отлита птица... И душа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Така и правя, Ренко! Гуш!
  • Изчетох и коментарите, "разрушителко" Нали знаеш, че за да полетим трябва да строшим - следвай полета на душата си, Наде!
  • Благодаря, Жени!
  • мъдро стихо! харесах!... и честита бъди, Надето!
  • Благодаря, приятели! Извинявам се за закъснението, но лаптопа ми " предаде Богу дух".Никъде не отлитам, просто точно на рождения ми ден изгоря той, пералнята,сателитната антена и телевизора в спалнята....Овнешка ми работа, разрушителска....

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....