Малка сладкарничка
с няколко маси.
Аз и ти само в нея седим.
Музика тиха, точно за нас е,
още сме млади, дни не броим.
Ти бе света ми, в очите ти падах, най-светлата бездна, губех се там.
Нищо не исках. Навярно бе щастие. Беше ли истина, още не знам.
© Георги Стоянов All rights reserved.