Ще те обичам до самия край
на дългия ми земен път!
Дорде тупти, безспир играй
сърцето ми във млада гръд!
Дорде в душата ми едничък
пак тлее бавно неизстинал
от трепет въгленът – самичък
и спомен от Любов - не минал!
Запрел аз бих дълбоко в мене
да тегне самотата в мрака,
превил не бих пред друг колене
дори в нощта ти да те чакам!
Не исках сам да остарявам
и с поглед мътен да тъгувам,
с Любов безкрай да те дарявам,
с любов и Теб… да отпътувам!
15.02.2017 г.
© Владислав Недялков All rights reserved.