Изгубен съм и пръснат на парчета,
ядат от мислите ми гладни псета.
Късат ли късат места сочни,
не знаят, че съм грешник, а мислите – порочни.
Нека проклинат и нека се давят,
нека всяка минута месата ми свалят.
Ще стана тогава грозен и сакат,
нищожество болно, странник непознат.
Който ме зърне с отврат ще продума,
че не човек съм, а бич; черна чума.
Ще тръгне тогава сред вас мълва,
че разкъсан бе грешник от пуста самота.
© Ивайло Денишев All rights reserved.