Jan 16, 2018, 1:11 AM

Отврат

  Poetry » Love
722 1 0

Изгубен съм и пръснат на парчета,

ядат от мислите ми гладни псета.

Късат ли късат места сочни,

не знаят, че съм грешник, а мислите – порочни.

 

Нека проклинат и нека се давят,

нека всяка минута месата ми свалят.

Ще стана тогава грозен и сакат,

нищожество болно, странник непознат.

 

Който ме зърне с отврат ще продума,

че не човек съм, а бич; черна чума.

Ще тръгне тогава сред вас мълва,

че разкъсан бе грешник от пуста самота.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Денишев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...