Щастието да бъда жив
намирам в книга без да искам.
Да бъда част от този мит,
желанието свое аз потискам.
Книги, светове омайни,
за мен са те неземен рай.
Приказки, съдби незнайни
страшни като някой ад.
В едната демони върлуват
разбиват цели домове.
Във друга принцове царуват,
побеждават непонятни змейове.
Искам с книга да живея,
в тази книга да се пренеса.
За разкази силно аз копнея.
Не! Няма да се променя!!
© Стефи Жекова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
