Щастието да бъда жив
намирам в книга без да искам.
Да бъда част от този мит,
желанието свое аз потискам.
Книги, светове омайни,
за мен са те неземен рай.
Приказки, съдби незнайни
страшни като някой ад.
В едната демони върлуват
разбиват цели домове.
Във друга принцове царуват,
побеждават непонятни змейове.
Искам с книга да живея,
в тази книга да се пренеса.
За разкази силно аз копнея.
Не! Няма да се променя!!
© Стефи Жекова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
